Постинг
28.04.2010 15:53 -
БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА
На моя остров издигнах храм.
И пусках тези, които обичам.
Най-дългите свещи горяха там,
въздухът в него беше различен.
Рисувах мечти, извайвах икони,
храмът и хората бяха заслонът.
Злото се вмъкна, доброто прогони,
замлъкна тревожно в храма амвонът.
Какво ли остава за сетивата,
когато от огън в сълзите - париш?
Къде си, моя самотна Итака,
с любов в очите да ме погалиш?
Разпадам се глухо след всяка раздяла,
изкачвам пътя към моята Голгота.
И чакам онази лястовица бяла
с приятелски жест да ми върне живота.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 52