Смехът се сгуши в топлите ръце,

оплете мрежите си с облачни целувки.

Цветен порив в каменно сърце

изпече глинено изящните преструвки.

Набъбналите думи – чаен дъх,

душата във предчувствие обвиват.

Потънали във златокосен мъх,

в наметката й сребърно се свиват.

Избухват лавандулови очи,

посягат към истории във куфар.

Върху завития пакет личи

погледът на гълъб, взет назаем.

Собственик на куфара съм аз.

Платено с лихвите е сложеното вътре.

Ключето пази джобът – в този час

палеца по ръбовете тътри.

Притихва върху устните сърце,

полага залеза във килната кутийка.

А от издрасканото ми лице

потича кръв във пеперудена чинийка.