Държа ръката ти

с усмивка бяла,

очите ти прегръщам

премаляла.

И знам защо

при тебе пак оставам,

и до леглото

боязливо приближавам.

Постла ли ми?

Завий ме с песента

на нашето измислено щурче.

И нищо, че нощта ще кукурига

със два петела –

набери ми бяла комунига.